Апел-възвание до veselinvalev   Защо така се скри ти, друже, где остана, че в блога  ти мълчание настана.   Май  дириш нейде  другаде сполука, но знай, че тук настана пълна скука   или пък в топла женска пазва си се сгушил, вместо да пиеш философския компот от круши,   вместо да смучеш вимето на поетическата крава и остри стихове да нижеш до забрава,   вместо да теглиш тежката каруца с рими дори във преспите на поетическата зима...     ***     Сега върбата свежда тъжни клони – над езерното огледало дребни листи рони:   изпраща лодчицата книжна към реката, по пътя й,  в мощта безбрежна на водата,   сред тътена на синята божествена стихия, която с рибите в подмолите си тайнства крие.   Покрай тръстиките шумящи дълго  тя ще плава, но екипажът й невидим знае, че си заслужава:   послание до теб той  носи, вярва, чака те  и знае – душа поетска дълго няма да изтрае...     ***     Аз знам, че точиш своята словесна брадва, и друго знам – отново ще се радвам,   когато брод прокараш ти през поетическите тръни и със тромпета си слухът ни пак продъниш...   Тогава ще започне бясната забава в рими - затрупваща ни с грохота на думите лавина.

към апела.

Замислям се
къде ли съгрешихме
дали душата поетична
с нещо наранихме,
че не е лек
живота и за нас,
но ако няма обич
и не си прощаваме-
защо изобщо
с тези блогове
се занимаваме?

Така е,tili, гнусен е живота,
но пак ще марширува "естетическата" рота.

И пак парад на словото ще има
със оръдейни залпове от поетичната машина.

В крясъка на сова - не,
не в звука на окарина,
в полъха на кедър - не,
в нечий стих чета.
Свои мисли.
Да.

Мислите ни
са паяци,
пиещи
утринна
роса
от чужди
паяжини...

аз тук, покрай вас талантливци такива - прописах. Честита Цветница, да сте живи и здрави!

tili, весели празници и на теб!

и е имал основателна причина. ;-)

Друже diletant, ще се опитам да ти отговоря достойно на този твой апел-възвание, в който ти така ме величаеш и ласкаеш за моите нескопосни рими в наш диалог поетически и забава наша всерадостная за която тъй ридаеш, но дай ми още малко време, та да смогна да разтикам кахъри и тегоби извънблогови и да мога да си възвърна думи слогови и със сърце чисто и игриво да пусна вятъра из наште гриви. Кончето ми днес е приковано за кахъри и яхъри, но ще дойде ден и слънцето ще светне и портата към безкрайното поле на думите ще да открехне. Дотогава...

Тегоби и кахъри в живота ни дал Господ, приятелю жаркий! Но, убеден съм, кончето ти бързо ще изтегли тежката талига по житейския баир. Тогаз духът ти поетический ще да се устреми като сур елен към бистър планински ручей и ще пие вдъхновение творческое...

Поетът е тубичка.
Но когато го стиснеш,
вместо паста за зъби
пуска светове от думи.
Един ден тубичката свършва.
Колкото и да стискаш,
тя не пуска нищо.
Тогава се връщаш
в световете от думи.
Влизаш в тях
и забравяш,
че тубичката
е свършила.

Даже можеш
да си измиеш
зъбите.