След снощния поетичен джем сешън (http://veselinvalev.blog.bg/viewpost.php?id=301377) изрових от  "чекмеджето" тази поема.


Съдбата

 

На приятелите,

които всеки ден

ми доставят радост.

 

1

Без вас, приятели, съм като скършен клон,

изсъхнал корен, вейка без филизи,
житейския товар по стръмен склон
понесъл на гърба си с потна риза.

Че камъка Сизифов ден след ден

търкалям по пътеката ронлива

със вярата, че някога пред мен

ще видя как снагата си извива

красивата неверница Съдба.

 

2

И както хищникът причаква жертвата си плаха,

ловецът както дебне дивеча във мрака,

като рибар изкусен мрежа ще извия –

ще впия зъби в нежната й шия,

 

ще мачкам тялото й до несвяст

и щом почувствам влажната й страст

по кожата ми да оставя диря,

с тромпета си любовен ще изсвиря

сонатата на сбъднатия ерос.

 

3

Като змии ще се плетат телата ни горещи,

усетили магията на чаканата среща,

както вълчицата говори в зимна вечер със луната,

така от страст ще вие и Съдбата.

 

Ще впива нокти в потната ми кожа

и по-дълбоко ще прониква в нея ножът –

в пещта с лопатата както обръща хляба си хлебарят

така и моят ствол във нея ще изгаря

..............................................................

 

4

Страстта ни бавно ще изтлее в мрака,

росата – ням свидетел – утрото ще чака,

във капките си запечатала играта,

движенията, ритъма, очите на Съдбата

 

и онзи миг на бесния екстаз,

експлозивът, разкъсващ се във нас,

нагонът ми – отприщен водопад,

като бучащ, клокочещ воден ад,

излял в Съдбата цялата си ярост.

 

5

На жребия ни кой сега

пресуква нишката от прежда?

Съзрях разгулната Съдба

как дебне ме и със надежда

 

присвила хищно пак очи,

извива кръшното си тяло.

Но еросът във мен мълчи –

жарта ми вече е изтляла

и само пепелта е спомен за сбъднатия сън.

 

6

Без вас, приятели, съм непотребна вещ,

изпуснат лист в праха под скрина,

къс леден в слънчевата пещ,

самотен скитник своя път изминал...

 

Приятели, днес пия за това

да сте до мен и да сте здрави,

че хищната неверница Съдба

по кожата ви дири ще остави...

Но тъй е – във браздата ни житейска Творецът е посял и суета.

 

април, 2003

Ех, diletant, приятелю...
Титан, титан си ти
на слово поетическое!
Вазовът да беше жив сега
щеше да възклинке
с превъзходний коментарий
на таз елегия що нас
в сърцето право ни удари.

Изчервявам се от комплиментите ти, поете! Благодаря!

с приятел като теб,
а ти си и добър поет.;))))

Покорно благодаря за високата оценка, княгиньо!

Разплака ме ти,diletant. Май трябва да направим конкурс за смяна на ника ти ;-))

Искрени благодарности, tili! Но не кокнкурс трябва да правим, а да се забавляваме - в блога на valev шоуто трябва да продължи.

това на неколцина приятели.

О, tili, такъв интерес? Недей, че ще се взема насериозно..:):):). Майтап - тази поема наистина съм писал с много любов, защото е за приятелите ми. Хубав ден.

:-)) Чакам те при Вълев.

Там съм!

Благодаря ти, приятелю, за хубавите думи. Аз също гледам на нещата от смешната им страна. Такава е и идеята на блога. Колкото до "обиждането" - мислим идентично - нито съм, нито се възприемам като поет. Аз просто съм един зевзек, който реди римички, разкаpвайки истории, или пък диалогизира поетически с някого (можеш да видиш такъв зевзеклък тук http://veselinvalev.blog.bg/viewpost.php?id=302482).