Преди да настъпи така наречената демокрация, по времето когато се строеше социализма, „официозната култура” призоваваше „народа” към трудови подвизи чрез лозунги, агитационни табла, брошури. Тези  свръхинтелектуални послания, плод на напрегнатата мисъл на тогавашния културен елит, звучаха обикновено така:

Лозунг в милицията (полицейски участък) –

Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт!

От доклад на Тодор Живков – Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.

Да влезем в комунизма с лъснати обувки!

Лозунг в мина – Всички комунисти – под земята!

Агитационен плакат на кампания за събиране на вторични суровини – Граждани, гответе се за отпадъци!

 
Лозунг в кожарска фабрика за 9 септември – Повече кожи за Партията!

Надпис в студентски стол -  Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.


Надпис в кебапчийница – Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!

Агитационен плакат в консервния комбинат в Пазарджик – Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!

Надпис в ТКЗС – Всеки набран домат – кабърче в леглото на Кенеди.

Лозунг по повод отварянето на АЕЦ  „Козлодуй” – Мирният атом – във всеки дом!

Надписи в автобусите в Югозападните Родопи по време на възродителния процес – На лица в носии не се оказва медицинска помощ!

Лозунг в ТКЗС – Да не оставим неодрусана слива в нашето село!

Агитационен плакат по повод животновъдна  кампания – Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист – две!

Съветските часовници - най-бързи в света!

Съветските джуджета - най-едрите джуджета в света!

Лозунг в цирка – 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и НРБ!

 

Агитационно табло в психиатрия –  Всички луди - на борба за мир!

 

Надпис за годишнина на цирка – 25 години народна власт - 25 години български цирк!