Тази поетическа закачка също е част от сборника, за който стана дума в предния постинг.


Носталгия

 

Таванът, романтчият таван,

свърталище на толкоз много срещи,

със шкафа стар от Росен майсторски скован –  

свидетел на еротики горещи.

 

Че кой ли тук не пи, не пя, не спа,

че кой ли тук не молеше пред изпит за сполука,

на тясното легло извиваше се не една снага

и само Ицо Истината тука нищо не изчука.

 

Таванът, старият таван,

с напукани стени от толкова купони,

от самота днес страда и от мъка обладан

по времето отминало студени капки рони.

 

* * *

Зелената им спалня днес покрива прах –

във вилата тя чака празниците оредели

с камината студена, с тръпнещия шкаф

се молят за присъствена неделя...

 

зелената им спалня пак се размечта:
за медения месец – Нина, Росен, голи;

за сесийните дни и женската тайфа,

със споделените приятелски неволи:

 

въпроси от конспекта вместо да четат

и пътя към науката да дирят неуморно

те в Кама Сутра взираха се и за кой ли път

поглъщаха наука друга със очи отворени.

 

Всуе бе туй – напразно диреха ответ

за тайните на женската съблазън –

„количка френска”, „кучи кръст”, отзад, отпред –

поглъщаха с момичешка боязън,

 

 след туй дебати дълги водеха на глас:

дали  студентка може да зачене,

ако върти минет със бурна страст

или с ушет реши ума на влюбен мъж да вземе...

 

***

 

Какви години, Господи, какъв живот,

то сякаш вчера бе, но времето не чака –

да пием днес за здраве и късмет,

че Нинчето заби четирсетака.

"и само Ицо Истината тука нищо не изчука"
Какъв дискурс, Господи, какъв дискурс.
А ако знаеха кой е Ицко Истината,
само ако знаеха... Как да знаеш Вселената,
как да знаеш Вселената. Но Истината не винаги
е Ицко... Не винаги... И Вселената не винаги
е Вселената... Не винаги...

Ee-e х, какво усещане - да създаваш радост чрез носталгии и то на поет. Благодаря искрено veselinvalev!