Естествено, че е в сферите на несериозното, развлекателното и дори просташкото, както биха се изразили почитателите на напудреното слово. Всъщност диалоът започна преди няколко години на страниците на една виртуална поетическа тетрадка. Там прочетох тази анонимна  (по-късно се изказа мнението, че това е стихотворение на Смирненски ???) изповед, която ме разсмя и страшно ме разтовари:

Пръднята

 

Пърдете, братя, без стеснение,

не се измъчвайте от зор.

Защо ви е ограничение

там, дето нужен е простор?

 

Защо ви трябва да се стискате?

Пръднете си със силен глас,

със тон и тембър, както искате -

тенор, сопрано или бас.

 

Пърдете бавно, във анданте

или в алегро, в ритъм жив,

ту нежно, мазно, тип "глисанте",

ту рязко – във речитатив.

 

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.

Във нея няма демагогия,

а доблест, рицарство и чест.

 

По принцип тя е облекчение

в хранителния ни режим,

затуй без свян и притеснение

пърдете да се напърдим.

 

Пърденето е ценно качество

и имай винаги предвид,

че тя е здраво доказателство,

че нямаш ти апандисит.

 

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди, 
а щом е гръмка и тържествена
тя никак, никак не смърди!

 

Пръдни и ти веднъж в живота си,

госпожо, без да се срамиш!

Аз знам, че всяка нощ в леглото си 
и без стеснение пърдиш !

 

Пръдни със мен, приятел, здравата,

пръдни със мен във ритъм жив,

и виж – създали сме в държавата

нов самодеен колектив...!


Опитах се да подхвана един "субкултурен" поетичен диалог със следното стихотворение:

Пърденето

 

Приятелю, аз словото ти поетично

прочетох с радост и взривих

оковите на музата си еретична,

пленила в мислите напиращия стих...

 

Със страстните й устни днес говорят

низвергнатите от Поета словеса

и чувам задника си тихо да мърмори,

а после – взривно прогърмява му гласа...

 

С наслада слушам ритмиката патетична,

извивките на поетичния й слог,

динамиката, римите, тонът одичен,

от анжамбман задъхания диалог.

 

В пръднята има музика и слово

и откровения,  изричани наум,

тя кара сетивата ти отново

да вдишат от телесния парфюм.

 

Пърденето без аромат е ерес,

усещане за болничен стерилитет.

Така пърди любовник неуверен,

под чехъл мъж, пъпчасал пубертет.

 

Гърмящата пръдня е ритуал мъжествен:

разтърсващият зов на див самец,

глас на страстта и вик тържествен,

а не “терличната” фъзня на стар скопец.

 

Мъжът, пърдящ с достойнство, носи

първичен чар, мощта на Голиат,

жената в него вижда ероса –

необуздано цвилещ вихрен ат.

 

Пърденето е още смелост, откровение,

гореща изповед пред съвестта,

молба за близост, среща за спасение

от страшната ръка на подлостта.

Така и не се получи - не че нямаше интерес, просто  имаше само страдални поетически напъни.
Надявам се днес той да бъде възобновен. Виждам че блогсферата е поле и на интелектуална, и на творческа другост, сфера на страхотни поетически визии  и територия, в  която пишещите, убеден съм, с жест на самоирония могат да изхвърлят от подмолите на индивидиума си  затлачващата ги шлака....

много поучителни стихотворения :)

Прочетох, чух и подуших:)))))))))))))))))))))))))))))

Есен, радвам се за предизвикания смях, аромата няма да коментирам. Очаквам включване в "диалога". Най-добри пожелания!

попръцко
:*

Любов, Любов, и пръцкането, и дървенето са жестове на опиващата ни телесност, която сублимира, сублимира....

сублимация ще рече изпарение от твърдо тяло, например от твърдото тяло в слиповете на твърдоскал. Докато попръцкването е пак вид изпарение но от далеч по меките тъкани на нечий задник.
Е сега ще се съгласиш ли с мен, или да бъда по-обстоятелствена?

Уха, чак ми залютя на очите:)))))))
Поздравления!
Веселяшко е!

Eх, Любов, вероятно не си чувала името на З. Фройд. Нищо, ако нямаш време за книжки, можеш да погугълстваш, но покрай писането е добре човек да попрочита по нещо, още по-добре, ако знае къде...
Оставам с най-добри чувства и ти благодаря за академично-назидателния тон в предходното ти писание.

Благодаря, радвам се, че ти е харесало. Хубав ден и късмет!

само не разбрах защо трябва да го пиша 3 пъти та и с точка въпросното име. След третия ми неуспешен опит гугълчо ми се изсмя доста мръснишки.
Виж за книжките верно нямам време.

от многото потене
за книжки няма време
ма русичка и умна
какват съм сладкодумна
не ме наричай моля
ти мене скудоумна!

Стихоплетстваш прелестно, вероятно и ти си прелестна. А именцето е Зигмунд...., явно не си ме разбрала, защото звучиш засегнато - просто ставаше въпрос за книжки....Желая ти многооооооо хубав ден!

Сладкодумна, наистина стихоплетството е изкуство.

It was dark when I woke. This is a ray of susnhnie.

KwLaya <a href="http://kqkevcihgqaf.com/">kqkevcihgqaf</a>

PsxZhZ , [url=http://glwqcuaovxvq.com/]glwqcuaovxvq[/url], [link=http://hpgkjwefbipn.com/]hpgkjwefbipn[/link], http://cfaakszmaven.com/

ypmRcw <a href="http://otgfjyaszkyk.com/">otgfjyaszkyk</a>

uiHnf1 , [url=http://dpvoufwhwjvq.com/]dpvoufwhwjvq[/url], [link=http://lsenbfzazvba.com/]lsenbfzazvba[/link], http://myfrvvvdzimt.com/