есхатологията си е неделима от всяко истинско творчество. В нея е надеждата за изкупление, спасение и дори - безсмъртие. И най-великите са бродили безутешни от слабите си човешки сили между мраморните изваяния и са се опитвали да разчетат надписи и знаци...

Микеланджело Буонароти

Не съществува в скулптора представа,
Невъплотима в мрамора: ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.

И ти, жена божествена, лукава,
подобно мрамор криеш в теб самата
и щастие, и скръб, но не успява
изкуството да подчини у теб творбата.

Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото презрение -
виня за неуспеха, - ни резеца твърд.

Ти криеш в себе си живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!

Мъка, мъка..., но и радост за читателя-патоанатом ;-)))

Така е, tili, животът е път към безкрая, скиталчество сред дебрите на знаците...
Дали четящият патоанатом би се зарадвал на това писание :):):)

онези патолози, които се занимават с древни кости ???
Ако четенето
е есхумация
на разложени
синтагми,
как се чувства
четящият,
когато подрежда
костите
на думите?

Kато откривател !!! Колумб !
Та - разполага четящият остеолог;-))след 150 години
в анатомичния театър костите на творбата, изкопани от някой древен сайт, чете и прави анализ, а публиката възторжено хълца и умилено рони сълза по изгубеното добро старо време. Някои дори си мислят, че и техните костички един ден могат да бъдат обект на почтителен анализ.
И така - до края на света..., драги приятелю, diletant!

http://www.youtube.com/watch?v=JOUEfB7u4_4

Точно така се казват,tili, и аз не знаех, но проверих в речника (полезно нещо са речниците). По какви пътеки само ни поведе, tili, и ни запрати в дебрите на Хроноса... Настръхнах от мистичните реконструкции в "анатомичния театър"...
Завладяването на Vangelis е страхотно! Благодаря за клипчето :):):)

като прасе, наместо ябълка и ми е много добре.
Поздрави.:)

Къде се изгуби, Княжна?
Дааа, есента е сезонът на ябълките. И аз ще поскиторя тук-там, за да откъсна по нещо :):):)

Точката отчита дишането на мисълта,
опакована в изречение.
Разграничава сътвореното в частите му.
За да бъдат сглобени.
В огледален или подобен образ.
От четящия.
Чрез прочит, наподобяващ разсъбличане.
Каквото е и лишаването на плода от обвивката му.
Заради акта на сътворение.
Предпоставен от сърцевина.
Без четимо име.
В безкрая.

Смъртта е пътят
към сътворението.
Тъй както житното
зърно погребваме,
за да ожънем
класовете му,
които ражда.

Безкраен кръговрат…

някъде между сезоните,
по пътя към себе си,
но съм добре.
Привет-мривет.
Липсвате ми,
грух-грух.
;)))

пъти я прочетох,много.И исках да ти кажа нещо,а все ми засядаше на гърлото.Всъщност имаш право на своите съмнения,но като отявлен оптимист не са ми достатъчно здрави зъбите,за да стиснат това, което си мисля.Раждане е!Раждане,и разбира се стареене.Но все пак един дълъг процес, в който имат думата четящите,а вярвам за повечето от тях красотата си заслужава живот.Та,няма да съм патоанатом за твоите думи,а само публиката,която ръкопляска възторжено.Сега.:)

Няма ли свърши броенето в блога ти, Княжна:):):)
Озадачаваш ме с тези "зооморфни инкарнации" ...

Дай воля на думите, elineli! На този постинг му трябва оптимистичен контрапункт:):):)
Благодаря за аплаузите!

да се срещнем случайно в града, отколкото да спре броенето.
Поздрави.;)
П.С. Всеки носи прасето в себе си, джанъм. Е, да се надявам, че моето е още прасенце.
;))))

Така е Княжна, бих казал и простака в себе си. Нали си забелязала, че често се опитвам да го "изхвърля", като го ословесявам :):):)
Ако намериш сочни ябълки, свиркай :):):)

Хиля се. :)))
;)))

от четящия е разсъбличане, разкостване и наново окоплектоване, но този път пречупено през призмата на собственото Аз ...
Страхотно, страхотно, страхотно !
Прочетох го няколко пъти и много е хубаво!
Поздрави и от мен тук!

Благодаря за хубавите думи!
Съгласен съм, че не текстът а Аз-ът локализира смисъла.
Поздрави!