Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2009 12:04 - Който обича, винаги губи
Автор: diletant Категория: Поезия   
Прочетен: 3613 Коментари: 19 Гласове:
5

Последна промяна: 25.09.2009 12:07



Интервю с поетесата Фиона Сампсън

Георги Гроздев
  Фиона Сампсън е родена през 1968 г. Има четиринадесет публикувани книги - поезия, философия на езика и книги, посветени на процеса на писането, - последните от които са "Обща молитва" (2007), избрана да се състезава за наградата "Т. С. Елиът", и "Писане на поезия" (2009). Сред наградите й са Наградата "Нюдигейт" и Наградата "Чолмъндъли" от 2009 г. за поезия; книгата й "Брегът на Тръмпълдор" бе селектирана да се състезава за награта "Форуърд" през 2006 г. Сампсън има преводи на осем от книгите си, включително "Пътен дневник", получил наградата "Златен пръстен" (Македония). Член е на Европейската академия на поетите и главен редактор на "Поетри ревю" (Поетически преглед), най-старото и разпространено списание за поезия във Великобритания. Интервюто е взето по време на пребиваването й в България по покана на издателство "Балкани", което публикува книгата й "Дистанцията между нас" в престижната поредица "Думи и Хора", с подкрепата на Програма Култура на ЕС.
 
  - Кое е най-интересното, което знаете за България и Балканите до този момент от личен опит? - Била съм в София веднъж, беше дъждовна пролет. Беше прекрасно да виждам Витоша, когато достигна края на всяка улица. Напомняше ми за малкото ми родно градче Абъристуит в Уелс, където пък се виждат Камбрийските планини в края на всяка улица. Имам няколко литературни приятели, с които се запознах на фестивали на Балканите: Алекс Попов, чиято книга "Мисия Лондон" намирам за много забавна и впечатляваща; Георги Господинов и Биляна Курташева. Издавала съм и някои български писатели - както гореспоменатите, така и някои по-млади постмодерни поети, заедно с това покойния Николай Кънчев, както и прекрасните мемоари на Константин Илиев, в "Ориент експрес", списание за съвременни творби от Централна и Югоизточна Европа, което основах, и на което бях редактор от 2002 г. до 2005 г. В момента пиша това, докато се връщам с влак от сесия на Европейската академия на поетите в Люксембург, където имах удоволствието да се срещна с Любомир Левчев, чиито творби ме възхищават. Също така по време на сесията връчихме първото си отличие "Пегас" за млади поети на Тома Марков. Трудът му изглежда все по-сериозен в своята игривост - развил се е много от времето, когато го издадох за първи път.

- Поетичната ви книга "Дистанцията между нас" от поредицата "Думи и Хора" в превод на Цветанка Еленкова първият ви български превод ли е? - Да. Това е единствената ми книга, която е преведена в България, но и най-превежданата по света. Вече са публикувани издания на румънски, македонски и албански - обсъждат се и такива на хърватски и сръбски. Тази творба представлява и "гръбнакът" на моите "Избрани стихотворения", издадени на иврит и на немски (в Австрия). В предишни издания съм имала късмета да бъда превеждана от изящни поети: Йоана Йероним в Румъния, една прекрасна млада поетеса, Магдалена Хорват в Македония, поетът издател Арян Лека в Албания и Амир Ор в Израел. Това е от огромно значение за книгата, която се появява на бял свят. Една лошо или несъпричастно преведена книга нанася огромна вреда върху репутацията на съответния писател. Не мога да проумея защо хората се заемат да превеждат книги, които, може би заради мързел или арогантност, след това унищожават. Ако е просто, за да се изкарат пари, има по-добри начини от това да се съсипе труда на един колега.

- Чувствате ли се част от духовния елит на Англия и нейната литература и кои личности причислявате към този елит? - Смятам, че терминът "елит" е много труден за британците. Има пейоративен оттенък за привилегия: като от кулата от слонова кост. Ако вместо това попитате за общността от хора, работеща за литературата или надяваща се да се съхрани като нещо различно спрямо жестоките пазарни условия в страната, тогава бих се съгласила. Има писатели и редактори, които се опитват да поддържат жива една сериозна култура. Сегашната ми работа като главен редактор на "Поетри ривю" (Poetry Review; Поетически преглед) ме прави част от тази група. Пак да отбележа, във Великобритания имаме склонността да разделяме културния от духовния живот. И виждаме в това една битка за ценности. Пазарната култура и тази на звездите навлизат в изкуствата и литературната култура на Острова. Понякога имаме чувството, че се борим с "врага в нас", когато "леката" поезия и посредствената художествена литература превземат книжарниците - списъците, наградите, страниците с анотации.

- Кой е най-същественият неизпълнен дълг към читателите от страна на елита? - Във всички жанрове има известни писатели, които просто произвеждат посредствени творби, смесвайки собствените си непроменящи се формули. Морално и интелектуално, това по нищо не се различава от жанровата проза.

- Как оцеляват и оцеляват ли лесно в страната ви просветените духовни малцинства? - Вече подценен жанр в нашата в най-лошия случай филистимска, а в най-добрия разказвателна култура, поезията е атакувана от всички страни. Съществува "поезия на изпълнението", до голяма степен комично кабаре и, определено, нещо, което не може да функционира просто като текст, но което много пъти става обект на грантове и субсидии, тъй като води до "повишено участие". Наблюдава се пренасочване на грантове от поети и техните издатели към "участия" под формата на часове по художествено писане за любители и нови писатели, което води до огромна диспропорция между тези, които пишат, и тези, които четат. Например "Поетри ривю", най-старото и най-широко разпространено списание във Великобритания, което тази година навършва 100 г., годишно получава 60 000 писма с поезия. От друга страна пък, продава само 5 000 бр. на тримесечие (разбира се, тези бройки се ползват от повече от един читател, но все пак). Фестивалите и събитията не са насочени към писателите, както са на Балканите и в останалата част от Европа. Не се срещаш с други писатели, а просто си тръгваш след сутрешното солово литературно четене. Все повече това са фестивали на книгата, в които усилията са насочени към книгите за масовия пазар, като градинарство и готварство, футболни мемоари, написани от "литературни негри" (nиgres littйraires), а не към литературата. Издателите са заплашени от глобалната мрежа. Литературните редактори биват уволнявани от сериозните вестници, които във всички случаи са изправени пред риска от изчезване, защото умните млади хора сега четат новините онлайн. Независимите книгоразпространители биват заменяни от мултинационални вериги като "Бордърс", които имат централизирани и масови пазарни практики - разпродажба на художествена литература за масовия пазар, предложения от типа: купете 3 на цената на 2 - а поезията почти не присъства. Ако въобще я има налична, то вероятно това е антология от така наречените стихотворения за "масата за кафе" (coffee table poems), а може би и някоя друга творба на Шекспир или Уърдсуърд.

- Как ви изглежда посткомунистическа България, периферията на Европа, видяна от Лондон? И кое е най-провинциалното в Лондон, което сте забелязали лично вие? - "Дистанцията между нас" е, разбира се, един опит да се изследва точно това, което е далечно и близко между две малки страни, намиращи се "в периферията": Македония и Уелс, където съм отраснала и където живях няколко години, когато вече бях голяма. Европеизмът може да бъде модулиран там, където оттенъците клонят към нещо друго - Атлантика, Америка, Русия, Леванта и Кавказ. Но на мен ми е трудно да си представя тези места като нецентрални. За мен те са в центъра на собствената си културна перспектива и опит. Те пробуждат промени, за добро или лошо, които оказват влияние върху цяла Европа. Лондон например е на път за Америка от "центъра" на Европа, бил той Нюрнберг или Австро-Унгария. Но Лондон не е провинциален. Вероятно е най-космополитният град в света. По улиците, в метрото, по автобусите английският (и особено английският с някои от британските си акценти) е езикът, който обикновено се ползва от малцинствените групи. Градът е пълен с хора от централна Европа, Русия, Турция, Кюрдистан, с араби от северна Африка и Близкия изток, с хора от Скандинавия, Китай, Пакистан и Индия, Филипините и Тайланд, от страните от Тихоокеанския обръч, Южна Америка, САЩ... Знам, че не споменавам много други. Един особено важен факт, обект на гордост, е, че всяка война или катастрофа ражда някаква общност от бежанци във Великобритания. Тези от нас, които са загрижени за бедстващите, оплакват начина, по който държавата се отнася към бежанците. Но все пак действаме по-добре от някои части на "крепостта Европа", а това, макар и недостатъчно, е нещо, с което можем да се гордеем. И така, в последно време имахме приток на сомалийци, афганистанци и иракчани. Преди няколко години Лондон беше залят от югославяни. Също така имаме местни малцинства: роми, евреи, ирландци, шотландци, уелсци, и разбира се, общностите на британци от карибските колонии. Лондон е прекрасно и бързоменящо се врящо гърне, вече също толкова страшно и вълнуващо както Ню Йорк... Всеки път, връщайки се от Балканите, усещам облекчение, когато се върна във Виена и видя първите чернокожи лица. Това, един град да бъде космополитен, за мен е от основно значение. В противен случай той ще атрофира.

- Кое ви дава вяра в себе си? - Малко неща! Най-вече работа с високи цели и интегритет - да искам повече за и от поезията във Великобритания, това ми се вижда добро начало.

Цялото интервю можете да прочетете в LiterNet      


Тагове:   интервю,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. viki11 - Абе, нема да я чета, ама ти на мен не ми ...
25.09.2009 12:12
Абе, нема да я чета, ама ти на мен не ми разправяй, че губя, защото обичам.
Може би губя мерцедеси, защото малко секс тук-там и ще ги имам, но дали това ми е целта?

Тя може и да е загубила нещо такова, но
като човек, който цял живот е обичал, мога да твърдя, че губеща не съм в никакъв случай. Защото освен тяло имаме и вътрешен свят, а той само печели от положителни емоции. Обичта е положителна, но ако на всяка цена целиш реализация, може да срещнеш недоброжелателна енергия в себе си. Това не е любовта , а твоят каприз, да го наречем.
Който обича не губи, защото не губи себе си. Виж сред проститутки и мерцедеси трудно ще се намериш.
Оглеждала съм на всички плюсовете и минусите.)))
цитирай
2. diletant - до viki11
25.09.2009 12:18
Радвам се за теб, viki11 , за щастливия ти "вътрешен свят" и за това, че си открила формулата как се печели от обичта.
цитирай
3. tili - Дааа! Подобна радост!
25.09.2009 15:28

"- Кой е най-същественият неизпълнен дълг към читателите от страна на елита?
- Във всички жанрове има известни писатели, които просто произвеждат посредствени творби, смесвайки собствените си непроменящи се формули. Морално и интелектуално, това по нищо не се различава от жанровата проза."

У нас се наричат чалга-текстове и някои мастити соц. поети станаха милионери. Опашката е дълга, както се вижда и от дискусията при Вълев! Вторично подивяване ли му се викаше на това?
Ще прочета и останалата част, но не ме зарадва много, diletant ! И ти благодаря!!!
цитирай
4. diletant - до tili
25.09.2009 16:19
Привет, tili, радвам се, че надникна в блога. Вероятно и ти си усетила болка след прочита на интервюто – съвсем разбираема е, поне за мен. Въпросът за пътя на „литературните стойности” до читателя не е от вчера и едва ли скоро ще намери адекватен отговор. Права си, в книжарници и всякакви медии ни затрупва лавината на квазилитературата. Всъщност си позволявам да кажа, че сякаш обществото ни се опитва да ни потопи в блатото на квазикултурата си, карайки ни да живеем в някакво жестоко реалити... Отдавна смятам, че управляващите елити извършват планомерен интелектуален, културен, образователен... (мога да изброявам още дълго) геноцид над българите. С дълбоко съжаление обаче трябва да призная, че за това сме си виновни ние.
Но да се върна към литературата. За да достигне до своя читател, добрият текст трябва да се превърне в книга (била тя хартиена или електронна) в „работилницата” на издателя и след това да бъде продаден от книготърговеца. Книгоиздаването обаче е бизнес, в който правилата съжаление диктуват не стойностите. В сферите на „книгоиздателската логистика” има една истина: ”Когато обмисляш дали да осъществиш един издателски проект и планираш тиража, допитай се първо до търговеца!”. На всички е ясно, че търговците не работят за слава, а за пари...

„Ако сме късметлии”, ни остава да се надяваме, че стойностите „надживяват и времето, и пространството”...
цитирай
5. tili - Ами - какво да се прави, приятелю -
25.09.2009 20:03
освен да си препрочитаме често "В очакване на варварите" и да си носим новите дрешки - то е блато! Такава вътрешна емиграция не е била и при соца !!! Добре, че е Интернет, та поне тук да проблесне някоя искрица понякога ;-))) Търговците! Къде остава културната политика на държавата? Като зная какво се прави на запад... То тук вече няма и критика - ни оперативна, ни теоретична. Или ако има - не зная къде да я намеря. "Култура" е някакво снобско средище и не се чете. Добре, че има концерти още ;-))) И по някоя и друга изложба.
Лека вечер!!!
цитирай
6. tili - Това го слагам тук за пояснение на заглавието -
26.09.2009 11:07
Защо онзи, който обича, винаги губи, както четем в един ваш стих...

- Защото, да обичаш, означава да имаш нещо, което светът може да ти отнеме: чрез времето и пространството или просто чрез болест, злополука или война. Това е като да дадеш заложник на света (или живота, ако щете).

Как беше в Св.писание? - Не се привързвайте към нищо земно и смъртно и т.н.

Стряскащо, но май - точно!
цитирай
7. diletant - до tili
28.09.2009 12:38
tili, макар и със закъснение ти благодаря за активността и за това пояснение. Въпреки че болката от прочита на интервюто остава, май трябва да погледнем по-ведро на света около себе си, с погледа на "нищий духом", иначе към болката ще насложим и тъгата на познанието...
Хубава седмица, tili!
цитирай
8. eleonoraknyazheva - А какво печели онзи, който не обича, тогава, м?
06.10.2009 08:53
И печели ли изобщо?...
цитирай
9. diletant - до eleonoraknyazheva
06.10.2009 12:30
Привет, Княжна! Ще отговоря на въпроса с въпрос: Това питане от прочита на статията ли е породено или от размисли върху заглавието й? :):):)
цитирай
10. анонимен - WmXJSCmSAefo
24.05.2011 12:14
Cool! That's a clveer way of looking at it!
цитирай
11. анонимен - sYMijJWVqXNgV
24.05.2011 12:23
Kudos! What a neat way of tihnnikg about it.
цитирай
12. анонимен - aWdRomBjLEzibj
25.05.2011 13:20
SmiYwl <a href="http://rcrwhisgcpgv.com/">rcrwhisgcpgv</a>
цитирай
13. анонимен - NMkiwyed
25.05.2011 13:43
vFyoOu <a href="http://knarzebehpuc.com/">knarzebehpuc</a>
цитирай
14. анонимен - CqTUiARnBTnmn
25.05.2011 17:42
xzXRFc , [url=http://pfsuuzbnuaum.com/]pfsuuzbnuaum[/url], [link=http://whjqafpeswsp.com/]whjqafpeswsp[/link], http://daksmygvzlma.com/
цитирай
15. анонимен - nOzGnEzIhlxQdg
25.05.2011 18:03
feK4bf , [url=http://dkmswmedyblf.com/]dkmswmedyblf[/url], [link=http://bsacgbaiyybz.com/]bsacgbaiyybz[/link], http://naecvuicnbvg.com/
цитирай
16. анонимен - soBLgDAeclni
28.05.2011 14:44
sIS5nt <a href="http://flhhfsvuuchn.com/">flhhfsvuuchn</a>
цитирай
17. анонимен - kQDzAAztuunsFiUp
28.05.2011 14:52
fa6yUy <a href="http://mxklexklzhyp.com/">mxklexklzhyp</a>
цитирай
18. анонимен - NhfiqnNoYIQzFU
31.05.2011 17:39
3tfTdV , [url=http://muwzzptifoqo.com/]muwzzptifoqo[/url], [link=http://ycfydfrpmfmb.com/]ycfydfrpmfmb[/link], http://yntbgokfikci.com/
цитирай
19. анонимен - wqMNPaiUVtnC
31.05.2011 18:25
qdoG4t , [url=http://floetxecsvpk.com/]floetxecsvpk[/url], [link=http://uqcyocafpxjg.com/]uqcyocafpxjg[/link], http://jtcebiogtagd.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: diletant
Категория: Забавление
Прочетен: 475689
Постинги: 37
Коментари: 1012
Гласове: 4385
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930